LEXICON

Име: Дамян Димитров

Години: 27

Роден град: Белослав, близо до Варна

Професия: Фотографски директор

В свободното си време: Свободното време е скучно и мъчително. Постоянно мисля за работа. Искам да работя.

Любимо време от деня: Вечер и вечер

Вашата мотивация: Работа и напредък

Вашето вдъхновение: Светът около мен

‍

Какво очаквате и се надявате да видите, когато погледнете през обектива: по-добра реалност.

Има ли филм, който сте гледали, без да се замислите как е направен, кой е операторът, кой е режисьорът: Всъщност повечето добри филми. Някак си успях да се пречупя [sic] и да не мисля толкова много за това. Когато гледам добра история, просто се потапям в нея. В противен случай не можеш да й се насладиш. Но ако трябва да споменавам заглавия, те ще бъдат: "Последно танго в Париж", "Мечтатели", "Amores Perros", "Разяреният бик", "Животът на другите", "Трябва да поговорим за Кевин" и т.н.

Кой е най-запомнящият се филмов кадър, който сте виждали: Кадърът, в който Рафики вдига малкия Симба в ръцете си пред всички животни в кралството.

Ако можете да си пожелаете нещо, свързано с работата ви, какво би било то и защо: Развитие. Това е най-хубавото нещо в нашата професия. Когато започнах да уча, исках да използвам и да работя с най-новата и най-добрата техника за снимане. Исках да бъда на снимачната площадка във всеки възможен момент. Спомням си, че не можех да заспя цяла нощ преди първото ми снимане с професионална камера. Отначало се опитвах да правя красиви и безупречни снимки, но после осъзнах, че не става така. Това са моменти, които отнемат часове, а понякога дори дни. Това обаче е най-очарователното нещо в нашата професия - винаги се стремиш към по-добро.

Срещнах се с Дамян в 11 ч., за да изпием по чаша кафе и да си поговорим. Събуждането беше мъчително за него, защото денят му започва и свършва малко по-късно - ранните сутрешни часове обикновено минават в проучвания за нов проект и вдъхновяващи разговори с приятели. Вечерите са му любими. Това е най-продуктивното време за него, защото денят вече е минал. Видял е, чул е и е почувствал всичко през дните. Това, което е трябвало да се случи - се е случило, така че сега, в 20:00 ч., всичко около него започва да разцъфтява.

‍

Когато камерата все още не е била там

Майка му е счетоводител, а баща му - шофьор. Както казва той: "никой вкъщи не се занимава с нещо, което да е близко до изкуството". Когато започва да учи в гимназията, Дамян се премества във Варна. Записва се в класове по рисуване и иска да учи интериорен дизайн. "Нямам представа защо го исках и какво си мислех в онзимомент". В лудите си ранни тийнейджърски години той има неочаквана среща, която предопределя пътя му, без да го осъзнава.

Срещата

Една вечер му се обади негов приятел. Оказа се, че колата му се е развалила и няма къде да пренощува. Дамян го поканил на гости, взели си няколко бири и седнали да си говорят. Изведнъж приятелят му казал, че мястото, на което работел, се нуждаело от нови служители за лятото, и му предложил да си уреди среща с управителя на фирмата. На следващия ден Дамян отишъл да се срещне с него. Двамата бързо се харесали. Няколко дни по-късно Дамян се озовал в автобус, пълен с хора и един-единствен фотоапарат (който не бил виждал преди). Това беше компания, която снимаше туристически пътувания - голяма сензация по крайбрежието. Те му казаха: "Просто се дръж нормално и професионално. Преструвай се, че знаеш и можеш да правиш всичко." Измислили си история за неговата звездна биография на млад, талантлив и търсен оператор, която разказвали на туристите. В този момент Дамян нямал представа какво се случваһттр://....

Тогава Дамян за първи път видя професионален фотоапарат и много му хареса. Но интересното тук е, че фотоапаратът сякаш го хареса обратно. Имаме ли тук любов от пръв поглед?

Фотографията

Лятото беше свършило, както и лятната му работа. Скоро след като се върна, Дамян реши да си вземе фотоапарат и да започне да снима. Снимал абстрактни, детайлни кадри, най-често черно-бели. Изглежда това доста му харесваше и скоро след това си купи фотоапарат за филми и превърна къщичката си в лаборатория. Дамян върти дните си, за да подобри снимките си. Подозирам, че това е бил моментът, в който вечерите са се превърнали в любимата му част от деня. Започва да се събужда рано или остава буден, само за да се наслаждава и снима изгревите и залезите.

След като завършва образованието си, Дамян решава да дойде в София и да кандидатства в НАТФИЗ. Затруднява се да направи избор - да избере фотография или филмово и телевизионно операторство. Решава да кандидатства за операторско майсторство, но не е приет от първия опит. Това обаче не го спира да преследва мечтите си. Дамян прекарва една година в теоретично обучение и практически опит и на втората година е приет. През това време той прави няколко фотографски изложби с приятели в България и САЩ.

Кинематографията

‍

След като е приет в НАТФИЗ, Дамян започва да навлиза в детайли, свързани с професията и работния процес. Той се запознава с нови приятели, които споделят същата страст като него, и приключението му е готово да започне.

Светът около Дамян го вдъхновява, казва той. Мотивират го работата, развитието и напредъкът. Когато има свободно време, той не знае какво да прави. Иска да работи, да мисли за работа, да говори за работа, да гледа филми, видеоклипове и всякакви снимки.

‍

‍Кинематографистии филми

At first, Damian wanted to follow the good professional examples, but never succeeded. His experience has shown him that it is always different. If you always use your own imagination and intuition, it will be better than copying somebody else’s work.  There are many DoPs that he likes. Some of them are Ryszard Lenczewski,Bruno Delbonnel , Sean Bobbitt, Hoyte Van Hoytema, Roger Deakins, CBE, ASC, BSC, Vittorio Storaro, A.S.C., A.I.C., Sven Nykvist, Emmanuel Lubezki, A.S.C., A.M.C. and others.

When he talks about them and their work, Damian payed specific attention to Lubezki. He admires his work. I could even say that a little flame blazes in his eyes – he is amazed how, in so many different stories, Lubezki can implement his own and unique approach, and how difficult it is. When asked to recommend three films that could be used as an example of cinematography masters, he gave the following:

1. "Дървото на живота"
2. "Апокалипсис сега"
3. "В настроение за любов"

He describes “The tree of life” as one of the most beautiful things he has ever seen in his life. He does not have a favorite movie, DoP or director. In his opinion, anyone who has seen enough cinema cannot have a favorite one.

‍

Разочарования и предизвикателства

As it happens to the majority of men – Damian gets disappointed, but not in the typical way. He does not blame someone or something – the lack of money, the system or the government. His disappointment is somehow romantic, poetic and related to the work. There is a particular line that brings him this feeling: “Very nice image, but the movie sucks.” At the beginning, while he was still studying, it felt flattering, but soon that sentence started to disappoint, upset and hurt him. Damian realizes that these words do not make sense, because a film is combination of all – it is neither a single picture, nor just a story. He believes the relationship between the director, the operator and the art director is extremely important. As you are working on a project together, at one point the communication becomes natural and casual. You soon realize that you have a new friend – the person with whom you stand shoulder to shoulder behind the camera. Therefore, in times of difficulty, it is best to unite with your team. He believes that the true magic comes when the entire team unites and starts working as one.

We talked about the challenges as well. Damian says that before the start of every project he has a “pre – fever” – that fluttering feeling between embarrassment, anxiety and pleasure. A great challenge for him is to fight off the fear at the beginning of each project and to turn it into adrenaline when the filming starts. Another serious challenge is not to imagine anything when you get the script.  He thinks he should not use one of his strongest weapons – the imagination. Lately, he has been trying to do it more and more often. When he receives a script, he reads it as a text, as a playwright, and he abstains from his ideas and where his mind and vision lead him, because it often takes him to places different to the ones that the director has in mind and that does not lead to anything good.

‍

His work in a word‍

To be honest with you, when I asked this question, I got a straight-forward answer: “I won’t answer you that. I can’t. It’s impossible. How can I describe it in a word?” Without any special claim, however throughout our conversation, he clearly defines what the DoP’s work is for him.  It is a combination of talent and intuition. That’s it. It’s just that simple.

I am telling you, this boy is a combination of good values, sanity, camera, imagination and a smile.

I would call this talent and intuition. What about you?

‍