Ще споделя с вас няколко думи, които се превърнаха в лайтмотив след тази среща - вдъхновение, светлина и доброта. Това беше, което Йохана сподели с мен в продължение на около час и половина. Късметлия съм! Със сигурност тя е застрашен вид - част от стадото хора, които винаги се стремят да завладеят света по свой собствен начин, без да се преструват или да подражават на някой друг, и имат много вяра в красотата на околния свят.

Йохана е на 26 години, но има опит в различни роли - стажант в продуцентска компания, младши продуцент, драматург, сценарист, координатор на продукцията, фотограф, дизайнер и др. Целият ѝ живот е заобиколен от изкуство - преди и след раждането.

Преди и след раждането

Без никакъв страх и с много ентусиазъм Йохана започна да ми разказва историята на своето семейство. Първо спомена своя прадядо - поета Теодор Траянов, обявен от литературно-критическото общество за баща на символизма в българската поезия заедно с Яворов. Той е бил колоритен, богат на душа и чувствителен човек. Имал е дъщеря на име Йоана и син, наречен Асен. Асен е дядото на нашата Йоана. Той е бил интелигентен и грамотен човек, живял и работил в Австрия, но е бил принуден да се върне в България и е бил затворен в концентрационния лагер в Белене. Баща ѝ е последвал стъпките на баща си и е отишъл в Германия, за да учи и живее там, но също е бил принуден да се върне в България. Въпреки че в началото това изглежда като крачка назад, може би това е било най-доброто нещо, което му се е случило, защото се е запознал с майката на Йоана. Тя била талантлива млада студентка по музика - цигуларка. Нямала самочувствието да стане изпълнител и решила да преподава. Станала учителка по музика, но бащата на Йохана тайно я обявил за конкурс за работа в Българското национално радио. Тя го печели и оттогава работи там. Според мен Йохана е взела по малко и от двамата си родители - талант и импулс да се занимава с изкуство и от двамата, скромност от майка си и смелост от баща си. За съжаление животът отнема баща ѝ, когато е на седем години, но тя пази ясни и конкретни спомени от любимите си моменти с него. Оказва се също така, че много от тези спомени всъщност са свързани с решението ѝ да бъде "дете на киното". Тя си спомня как са прекарвали часове във видеотеката/магазина, избирайки кой филм да гледат следващия. А филмът, който са гледали отново и отново, е бил "Сватбата на най-добрия ми приятел".

Расте, търси себе си, намира живота си Йохана не обича да поставя етикети на хората, да определя някого по начина му на живот, професията или хобитата му. Тя не дава определение за себе си или за своите дейности. Може би затова, когато я попитах каква е работата ѝ в момента, тя ми отговори, че няма такава. Иска прости и обикновени неща - иска да снима, да се научи как да управлява стойностни проекти, да се научи как да прави фотокниги, как да улавя магията зад кулисите в киното, да изследва и наблюдава хората по улиците и да ги запази запечатани в съзнанието и фотоапарата си. Ето защо тя намира вдъхновение навсякъде около себе си, а най-силната ѝ мотивация е любовта, "защото любовта ни прави по-добри". И тя отдава цялото си свободно време, за да почувства любовта - пътува с приятеля си или просто прекарва време с него.

‍

‍

Едно от местата, които й носят спокойствие и мир, е провинцията. Понякога тя се чувства разочарована от цялото информационно претоварване и безумното потребителско поведение на града и неговите жители. Тя вижда селото като бягство заради неговата красота, тишина, уединение, спокойствие и уединение (може би използва спокойствие?). Мечтае някой ден, в бъдеще, да живее в село.

‍

Тя ми каза, че още от малка е знаела, че киното е нейната лична и професионална сфера. Това е така, защото за нея киното е магия, а както почти всички, тя е привлечена от магията. Например, тя обожава да участва в раждането на един филм. Да наблюдава и изследва приказния процес - всеки е концентриран върху задачата си и всички заедно имат обща цел - да създадат нова реалност. Тя не може да си представи да замени това с ежедневието в офиса. Всеки ден, който прекарва на снимачната площадка, е като специална награда за нея. Това е една от причините да обича да снима зад кулисите.

‍

Зад кулисите

Да уловим какво се случва на снимачната площадка, какво прави всеки един човек и как го прави в този малък подреден хаос.

Тези снимки дори не са част от задълженията ѝ на снимачната площадка на филма с работно заглавие "Прасето". Йохана е била част от художествения отдел, но в свободните си моменти е уловила някои очарователни работни моменти.

Обича да изненадва хората с камерата си не само на снимачната площадка, но и на улицата. Уличната фотография я привлича по странен начин.

‍

‍

Улична фотография

Обича градове като Париж за този вид фотография, защото там никой не се интересува, че го снимате. Докато в София не е така - винаги може да се намери някой, който да се смути, да се разсърди или дори да ви прокълне...

Концептуална фотография

Основните теми, които обича да изследва в областта на концептуалната фотография, са мечтите, желанията, фантазията, въображението. Всяка нощ тя сънува и помни сънищата си, въпреки че не ги записва. Всяка нощ тя пътува в алтернативна реалност, продукт на въображението ѝ, представяща влиянието на изминалия ден или вълнението на предстоящия. Тя е чувствителна личност, готова да преобърне собствените си представи за това кое е реално и кое не. Определям работата ѝ като постоянно търсене на непознатото и неизживяното, на красивото и грозното отвъд установените представи за тези понятия. Първият ѝ проект в областта на концептуалната фотография е

Моменти

Тези снимки са посветени на спомените.

"Когато преминаваме през трудни моменти в живота си, съзнателно или несъзнателно се обръщаме към спомените си - извикваме ги от най-дълбоките кътчета на съзнанието си, за да ни помогнат да вземем някакво важно и различно решение. Рядко си даваме сметка колко сме зависими от тях. Но какво представляват те?

Спомените са статични, емоционални, далечни, застинали във времето, приличащи на сън.

Когато се опитваме да си спомним точен спомен, се губим в поредица от моменти, изградени от мечти, емоции, желания.

Това е темата, която Моменти -състоянието на човешкото съзнание, в което реалността се кръстосва с миналото и желаното. "

‍

В момента един от най-важните й и наистина лични проекти е

Изложбата "Мечтание"

‍

Концепцията за този проект спечели финансиране от програмата "Дебюти" на Националния фонд "Култура". Зад този проект стои екип, който Йохана сама е събрала - продуцент, координатор, куратор, арт директор и самата Йохана като фотограф. Изложбата ще представлява инсталация от различни художествени техники, които ще представят темата за сънуването.

‍

"Сънят не прилича на история, разказана от съзнанието, в него всичко е възможно, всичко е реално. Ето защо децата не различават съня от реалността, защото сънищата не са измислени, те се случват.

Мечтите са неразделна част от нашата същност. Но какво представляват те? Начин да погледнем в бъдещето? Скрити дълбоко в подсъзнанието ни? Отговор на житейска дилема? Потиснати желания? Сънища? Бягство от реалността? Пресечната точка на съзнанието и дълбините на несъзнаваното...?

В този смисъл проектът "Сънуване" има за цел да провокира търсенето на смисъла на сънищата за всеки човек."

Когато се подготвях за срещата с Йохана, не бях сигурен защо тя винаги обръща толкова голямо внимание на въображаемия свят от миналото или на сънищата, но намерих изключително красив и романтичен отговор на този въпрос, когато тя ми разказа за една своя бъдеща професионална мечта.

Работно заглавие "Кафе с татко"

Йохана има проект за фотокнига с намерени снимки. Този подход се нарича "Photo Vernaculaire". Негови представители са Жан Мари Донат, Ерик Кесел, който дори твърди, че няма да направи нито една фотография, докато не използва всички снимки, които са направени досега. Български представител на този подход е Тихомир Стоянов с "Въображаеми архиви".

Според мен в живота на Йохана няма нищо случайно. Един ден, докато разглеждаше старото мазе, тя откри улични снимки, които баща ѝ е направил, докато е бил в Полша. Дотогава тя нямала представа, че баща ѝ се занимава с фотография. Бих казал, че какъвто баща, такава и дъщеря. Тогава тя решава да създаде свой собствен, много личен, нежен и красив проект за фотокнига. Определено мога да кажа, че това е едно от най-специалните и вълнуващи неща, за които съм чувала напоследък. Използвайки цялата си любов и грижа, вие събирате и създавате историите между вас и баща ви, които никога не са се случили, използвайки снимките, които той е направил, докато е бил жив. Тя има за цел да пресъздаде по свой начин разговорите, които би водила с баща си, ако той беше тук, до нея. За живота, любовта, отношението, взаимоотношенията и всичко останало.

Здравейте и довиждане Lexicon

Темите във вашето концептуално изкуство са свързани с психологията и философията. Увличате ли се по някоя конкретна философия? Привлича ме източната философия - мъдростта, умението да слушаш другите и себе си, тишината.

Под влиянието на някакъв вид влияние ли сте в работата си? Не бих казал така. Вдъхновявам се, докато гледам филми, ходя на изложби, изучавам хората и т.н., но не следвам модата или някакви тенденции.

Кой според вас е най-емблематичният човек в историята на изкуството? Ван Гог. Бях в Амстердам и видях някои негови творби. Кълна се, че докато гледах картините, чувах шумове - чувах чайките, морето, вятъра... те ми говореха. Също и Микеланджело - той винаги е искал най-много да бъде скулптор, но все е получавал различни задачи, които са го отдалечавали от това, за което е мечтал най-дълго. Въпреки това той се стремял към абсолютно съвършенство и правел всичките си творби съвършени. Казвам това, защото днес съм фотограф, утре ще бъда асистент в художествения отдел на филмова продукция, после ще бъда координатор на продукцията, а нищо не трябва да се прави посредствено - затова винаги се опитвам да правя всичко по най-добрия възможен начин.

Има ли универсален въпрос, на който се опитвате да отговорите чрез работата си? Какво ще се случи в този живот? Но след известно време си казах, че не е нужно да знам всички отговори, защото ще бъде твърде скучно да се живее.

Има ли нещо, което ви отблъсква в изкуството? Да правиш изкуство само за себе си. Това може да подхрани егото ти, но според мен не може да създаде произведение на изкуството.

Какво винаги носите със себе си по време на пътувания? Фотоапарат, бански костюм и шапка.

Топ 3 на местата, които бихте искали да посетите в целия свят? Южна Африка, Исландия и Нова Зеландия.

Когато бяхте малко момиче, какво искахте да бъдете, когато пораснете? Актриса (тя се изчервява).

А сега, на кого искате да приличате, когато пораснете? Мама и татко.

Ако животът ви беше филм, кой щеше да е той? Grease.

А ако можехте да бъдете герой от книга, кой от тях бихте избрали?(Тук казахме единодушно и почти в един глас): Пипи Дългото чорапче, разбира се!

А ако сега помоля майка ти да те опише с три думи, какви ще бъдат те? Мечтател, съкровище и луд. (По-късно същия ден Йохана ми каза, че всъщност е попитала майка си и трите думи са били: еуфория, светлина и любов. Е, съгласна съм!)

Ако можехте да откраднете заслугата за някое голямо произведение на изкуството, песен, филм, книга и т.н., за кое от тях бихте претендирали? МОЕТО. Не бих го направил, дори и да можех, защото да откраднеш признание за нещо, което не е твое, е несправедливо.

Страхувате ли се от реалността, че се затваряте в света на въображението? Просто обръщам внимание на малките неща отвъд реалността, защото мисля, че хората не обръщат достатъчно внимание на магията, която ги заобикаля и е невидима на пръв поглед.

Имате ли специален ритуал за успешен ден? Най-напред трябва да се събудя. И да обуя два различни чорапа.

Пожелайте си нещо на глас .... Куфарче за проявяване на фотографии и превръщането на изложбата "Мечтание" в реалност.

‍